7 нояб. 2011 г., 08:00

Годините

1.5K 0 4
Капка роса се спуска по зеления листец, тревата се полюлява и танцува плавно, детето си прави мъничък венец от зеленината наоколо и оглежда се бавно... Открива чудни и страшни неща, които малко по малко показват му пътя, то бе невинно, но разбра за света, че искреност няма и застана на кръстопътя... От едната страна видя то ръка, простряна към него и тиха усмивка, там криеше се образ на жена, която подаваше му мека завивка... От другата страна бе образът на мъж, суров и недодялан, но истински нежен, той даваше й сила и подкрепа наведнъж, сивите коси му придаваха вид небрежен... Обърна се детето да види кой друг има до него, ала уви- единствено слънцето и селският плуг, се събираха в невинните очи... Търсеше и се оглеждаше малкото дете, да намери някъде другаде подкрепа, но след време разбра,че друго сърце няма до него в битката свирепа... Порасна малкото дете и видя как през прозореца влизаше бавно мъничко златиста и ведра светлина, която се разливаше плавно... Остана единствено неговата малка душа, образите на двамата старци бяха се слели, вътрешната сила го водеше в тихата борба, спомените  стари се бяха преплели...                          Чурулика и птичката сега на двора, залязва слънцето в скрита тъма, жената си ляга в леглото с умора и открива, че вече е напълно сама...                                          ................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен много ми хареса това стихотворение.
  • Мерси! Други мнения?
  • Скъпа, Надя, не съм спец по стиховете,защото и аз самата пиша от скоро.
    Хареса ми!
    Може би темата трябва да е по-ясна,за по-голям кръг от хора (поне това забелязвам тук)
  • Харесва ли ви ? Кажете си забележките.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...