7 нояб. 2011 г., 08:00

Годините

1.5K 0 4
Капка роса се спуска по зеления листец, тревата се полюлява и танцува плавно, детето си прави мъничък венец от зеленината наоколо и оглежда се бавно... Открива чудни и страшни неща, които малко по малко показват му пътя, то бе невинно, но разбра за света, че искреност няма и застана на кръстопътя... От едната страна видя то ръка, простряна към него и тиха усмивка, там криеше се образ на жена, която подаваше му мека завивка... От другата страна бе образът на мъж, суров и недодялан, но истински нежен, той даваше й сила и подкрепа наведнъж, сивите коси му придаваха вид небрежен... Обърна се детето да види кой друг има до него, ала уви- единствено слънцето и селският плуг, се събираха в невинните очи... Търсеше и се оглеждаше малкото дете, да намери някъде другаде подкрепа, но след време разбра,че друго сърце няма до него в битката свирепа... Порасна малкото дете и видя как през прозореца влизаше бавно мъничко златиста и ведра светлина, която се разливаше плавно... Остана единствено неговата малка душа, образите на двамата старци бяха се слели, вътрешната сила го водеше в тихата борба, спомените  стари се бяха преплели...                          Чурулика и птичката сега на двора, залязва слънцето в скрита тъма, жената си ляга в леглото с умора и открива, че вече е напълно сама...                                          ................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен много ми хареса това стихотворение.
  • Мерси! Други мнения?
  • Скъпа, Надя, не съм спец по стиховете,защото и аз самата пиша от скоро.
    Хареса ми!
    Може би темата трябва да е по-ясна,за по-голям кръг от хора (поне това забелязвам тук)
  • Харесва ли ви ? Кажете си забележките.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...