Годините на една жена
Погледна ме за миг, подмина,
но интерес в очите ти съзрях.
Поспря, усетих твоята дилема.
Годините? Въпроса бе за тях.
На двайсет съм, ала не личи,
защото двайсетте са в душата.
Не, не гледай под моите очи
там петдесе сочи ми стрелката.
Защо се засили твоя интерес?
Обяснявам бавно, ти внимавай:
избързва ми часовника, от стрес,
за точността не му се доверявай.
Добре, спокойно, ще се разберем:
петдесе и двайсе са седемдесет
на две равни части ако делим -
последна цифра - тридесет и пет.
Две добавям бонус - двама синове
(където девет месеца, там година).
Последно тридесет и седем. Накъде?
Да, добре ти стори, че подмина...
17.03.2008г
цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
