28 мар. 2008 г., 12:23  

Годините на една жена

1.2K 0 14

Погледна ме за миг, подмина,

но интерес в очите ти съзрях.
Поспря, усетих твоята дилема.
Годините? Въпроса бе за тях.

На двайсет съм, ала не личи,
защото двайсетте са в душата.
Не, не гледай под моите очи
там петдесе сочи ми стрелката.

Защо се засили твоя интерес?
Обяснявам бавно, ти внимавай:
избързва ми часовника, от стрес,
за точността не му се доверявай.

Добре, спокойно, ще се разберем:
петдесе и двайсе са седемдесет
на две равни части ако делим -
последна цифра - тридесет и пет.

Две добавям бонус - двама синове 
(където девет месеца, там година).
Последно тридесет и седем. Накъде?
Да, добре ти стори, че подмина...
 

17.03.2008г

цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...