Годишнина (Липсваш ми)
Още откакто те срещнах,
ми липсваш!
Даже вече забравих кога.
Зная само,
че имаме скоро годишнина...
Помня първата ярка звезда
как избухна в черното нищо
и повлече след себе си
цяла плеяда.
Помня, беше тъй малък
тогава светът,
а аз бях толкова млада.
И гледахме, помниш ли,
как първата пъпка се ражда
и после от нея
разцъфнаха всички цветя,
и първите трели на птиците
как прогласиха
най-първото утро на тая земя.
И първите боси крачета
се втурнаха дързостно
да правят пътеки
по девствени още места.
Дъждът как ни къпеше,
после небесната,
най-първа, най-цветна
роди се дъга.
И първите стихове помня,
които написа,
не с думи, а с жар
върху мойта душа...
Липсваш ми!
Имаме скоро годишнина -
откакто светува светът
до самия му залез
двама с теб
ще празнуваме все любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Но пък всеки преминава през различни настроения, моето рядко е мрачно!
