7.04.2012 г., 11:35 ч.

Големите надежди 

  Поезия » Философска
783 0 6

Големите надежди не умряха,

животът пак е вятър и мъгла

за сенките, които оцеляха

във търсене на обич сред прахта.

Ненужното отново е на мода,

командва чрез вселенската печал

над търсещите смисъла от Бога,

защото нямат собствен идеал.

Часовник стар тиктака равномерно,

залъгва някой, че го чака път,

а всъщност се е спрял и безметежно

е в нищото, където няма плът.

Големите надежди не умряха,

най-малките родиха се от тях

и ето че за смисъл пак запяха

изгубените призраци от страх.




© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??