Големите надежди
Големите надежди не умряха,
животът пак е вятър и мъгла
за сенките, които оцеляха
във търсене на обич сред прахта.
Ненужното отново е на мода,
командва чрез вселенската печал
над търсещите смисъла от Бога,
защото нямат собствен идеал.
Часовник стар тиктака равномерно,
залъгва някой, че го чака път,
а всъщност се е спрял и безметежно
е в нищото, където няма плът.
Големите надежди не умряха,
най-малките родиха се от тях
и ето че за смисъл пак запяха
изгубените призраци от страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
