15.05.2011 г., 22:09

Голгота

876 0 0

Голгота

 

Има ли ми нещо?

Постъпвам ли толкова грешно?

Въздухът не ми достига.

Шепотът ви ме настига.

Искате да се моля в краката ви.

Искате сърцето ми на кола ви.

Трънен венец в косите.

Огнена жар под нозете.

Чернило по ръцете.

И измита от сълзите

крилата душата.

Треперя в хаоса на предразсъдъци и лъжи.

В света на дискриминация

това си личи.

Уморена затварям очи.

Нямам приятели и

принцът не ще ме спаси.

Последен удар на разбито сърце.

Едно, две и на три

политам в прах и звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...