Голгота
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
1
“Разпни го, разпни го!”
Устите крещяха,
очите търсеха кръв.
Ръцете космати
нагоре летяха
и блъскаха въздуха кух.
И аз с тях.
И аз крещях.
И аз размахвах ръце.
Ето го царя,
облечен в червено,
облечен в своята кръв.
Венецът от тръни,
заплетен в косите,
дяволски думи дълбае.
Червени кръстове,
камшик изрисувал
по бялата плът на гърба.
Свистене и удар,
камък в чело,
покапала кръв по земята.
И аз с тях.
И аз крещях.
И аз камъни хвърлях.
2
Тежи ли ти
кръста.
Тежи ли?
Защо се превиваш в прахта?
Стани!
Полети!!
Победи!!!
Не ставаш…
А как ще поемеш теглото
на целия свят,
греховете?
Това е дърво.
Не си ли го ти
сътворил?
Стани!
Полети!!
Победи!!!
Не ставаш…
Осъзна ли вече,
че сбърка,
като пи от горчивата чаша?
Недей се превива в прахта,
при баща си върви,
Сине на Бога!!!
Стани!
Полети!!
Победи!!!
Не ставаш…
Не ставаш!
3
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
…
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
…
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
…
Новият Бог
позорно виси.
И аз
от двете страни.
Голият Бог
позорно виси.
Грозният плод
на доброто.
И няма ангелски хор.
4
Очите –
избодени, слепи.
Ръцете –
приковани с пирони.
Червата -
вън.
Бузите -
издрани.
Гърдите -
покрити със рани.
Спасителят е мъртъв.
5
Нима бях там,
когато месията
биха?
Нима бях там,
когато с пирони
бе прикован?
Нима аз
чука държах
и забивах,
забивах
и виках?!
НЕ!
Не съм там,
а съм тук,
разпънат на кръста,
изложен на показ.
Мен
ме биха.
И мен
ме заплюха.
Мен
на кръст
приковаха.
Къде е Христос,
Божият син,
за моите грешки осъден.
Ето, в ръцете ми,
сбръчкани дупки –
по една
за всеки завет.
Ето смъртта,
Моя сестра,
протяга към мене ръце.
И Той бе там.
И Той плака за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
