Гони ме вятърът от спомени,
а аз преследвам времето сега.
Къде ще имам спирка, все се питам...
Ала отговорът пак закъснява, не на шега.
Във виелица от мисли и чувства
копнея за нова любов!
Дали съм грешна, или полудявам?! - Не знам...
Стремя се все нататък!
Вали снегът от обвинения
и сковава душата от вина.
Треперещи звездите в небето
са единствени свидетели на мойта самота.
25.11.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Прегръщам те!!!