Гони ме вятърът от спомени,
а аз преследвам времето сега.
Къде ще имам спирка, все се питам...
Ала отговорът пак закъснява, не на шега.
Във виелица от мисли и чувства
копнея за нова любов!
Дали съм грешна, или полудявам?! - Не знам...
Стремя се все нататък!
Вали снегът от обвинения
и сковава душата от вина.
Треперещи звездите в небето
са единствени свидетели на мойта самота.
25.11.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
