Гора осъмвам
Гора осъмвам
Навред пребродих ада... Безметежни
звезди набрах със стенещи ръце.
Щуреят волно вихри белоснежни.
Гора осъмвам, с каменно сърце.
Разтърсвам клони в нощи дълголетни.
Грифон гнезди в посърнали очи.
Фуча. Пирувам с обич мимолетна.
Луна в дъба ми стар се подслони.
Жадувам дъжд. Земята ми е суха.
От мрачно-жарки небеса над мен –
ни капка дъжд... Ридая с песен глуха
и страховито вехна ден след ден.
Сънувам злак... Дръвчетата ми млади
в пръстта провират корени неради.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
