plami-6 (Плами)
692 4679
10.08.2011 г., 9:53 ч.

Гора осъмвам 

  Поезия » Философска
950 0 15

Гора осъмвам

 

Навред пребродих ада... Безметежни

звезди набрах със стенещи ръце.

Щуреят волно вихри белоснежни.

Гора осъмвам, с каменно сърце.

 

Разтърсвам клони в нощи дълголетни.

Грифон гнезди в посърнали очи.

Фуча. Пирувам с обич мимолетна.

Луна в дъба ми стар се подслони.

 

Жадувам дъжд. Земята ми е суха. 

От мрачно-жарки небеса над  мен –

ни капка дъжд... Ридая с песен глуха

и страховито вехна ден след ден.

 

Сънувам злак... Дръвчетата ми млади

в пръстта провират корени неради.

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??