7.03.2010 г., 10:18

Гора за двама

1.1K 0 13

ГОРА ЗА ДВАМА

 

Ох, тази гора

с обичните кестени стари

бе с мен тъй добра,

а днес е зъл, вражески лагер!

Тук вчера летях

сред пухести клончета бели,

тук с теб не живях,

а бяхме с живота се слели!

Днес влача крака,

със зор правя няколко крачки...

Как стана така,

че въздухът даже ме мачка?

Пак махам с крила,

но пясъчна буря връхлита

и в храст разцъфтял

мен , листа осланен , измита!

Измъквам едва

крилцата си, смлени на каша,

и мътна глава

облягам на пейката наша...

А тя  с блажен жест

ме мацва по прашното рамо:

- Самичка   тук днес?!?

Гората за двама е само!!!

 

                                                 Мадрид, 2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!Много!
  • "...тук с теб не живях,

    а бяхме с живота се слели!"

    Докоснах и преживях! Красиво, Петя...

  • Много харесвам редуването на стихове с различна дължина Двама са и е по-интересно
  • Присядам за малко на пейката до теб,а като дойде ще си тръгна лекичко.Хубаво е при теб,и никога няма да си сама!Пожелавам ти хубава вечер!
  • ЕЙ УСПЯХ ДА СЕ ВКЛЮЧА ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ПЕТЯ, И ЗАЩО СПИРАШ С ПУБЛИКАЦИИТЕ ЩЕ НИ ЛИПСВАШ!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....