Валят чувства, притеснение...
Умилкват се, спасение...бум,
мирис на барут!Смърт,кой?
Поета предал мечтата .
Не умееш да споделяш!?
Пиши, но кой ли ще го прочете?
Тъжно е? Кое! Самотата в душата
на поета, че то кога било е вдъхновение!?
Сълза,клоуна маскиран,
номера си крие...не се усмихва,
може би тъжи, но надали
ще я открием неговата светлина.
Ръка,маскирана тъга...
и Юда с лекота предава Бога.
Хора сме, вкусили от ябълката дива,
горчилката на таз Земя.
© Ангел Всички права запазени
номера си крие...не се усмихва,
може би тъжи, но надали
ще я открием неговата светлина.”
Много е хубаво, поете, не предавай мечтата.