Горчи, но ще живея!!!
Върви си!!! Тръгвай си от мен,
че скучен ти е моя ден...
Навярно по-щастлив ще си сега,
а аз ще тъна в самота.
Защо пак трябва да обичам???
Не искам с мен да те обричам...
Сама отново искам да остана
и всичко за минута да забравя.
Не искам да си спомням твойто име...
не искам да си спомням, че боли ме...
Искам спомените в сълзи да удавя,
сълзи, които да преглътна и забравя!!!
Аз знам - след време пак ще си щастлив
и всичко ще е като в древногръцки мит...
с усмивка на лице ще обясняваш
и страшно много ще се забавляваш...
А аз останала във вкъщи пак сама
ще търся някъде пътека, за да продължа...
Върви си!!! Тръгвай си, аз няма да те спра...
от обич, болка и сълзи не ще умра!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Тодорова Всички права запазени
