Изпивам устните с надежда,
но не е сладост, а горчилка.
На чуждо място ме отвеждат
празната усмивка и бутилка.
Лъжеш ме нагло в очите,
нямаш дори капка жал.
Разкъса сърцето в гърдите,
изцапа го цялото в кал...
Въздишам и пак не разбирам,
защо беше всичко това.
Живея, отчасти - умирам.
Горчива е мойта съдба...
© Ралица Всички права запазени