2.02.2007 г., 1:25

Горчиш

1.1K 0 0

Затвори очите ми,

не искам да виждам, когато теб те няма.

Заглуши ушите ми,

не искам да чувам, когато си отиват стъпките ти.

А устните ми от закана нека онемеят,

думи за любовта ми нека да не леят.

Без да казвам колко те желая,

ти го виждаш в очите ми, аз зная.

Без да ми показваш, че за теб ме няма,

аз го разбирам, в твоите думи истината аз прозирам.

Такъв страх изпитвам вече дори да мечтая,

че те сънувам сам в празна стая.

Зная, сигурен си, че ще те забравя,

зная, но защо не ме попиташ, нали аз избирам края.

Света не бих ти подарила

и звездите от небето не бих свалила,

само безгранична власт и сила бих ти дала,

да избереш сам живота или смъртта за моята душа.

Имаш силата да ме унищожиш,

Сега остава само сам да го решиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...