tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21271
19.08.2022 г., 23:25 ч.

Горчива душа 

  Поезия » Философска
744 7 9

Горчилката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети,
да диша, да живее, да надмогне
вината, че е жива, че гори,
че силна е, щом в Бога вярва още..
Понякога неистово крещи,
готова вулканично да изригне,
та ужасът събран да разруши
оковите, заключили я гневно.
А друг път трие сухите сълзи,
невидими за други, но кървящи.
Заклела се навеки да прости,
на всеки наранил я безпощадно.
Душа и болка слели се в едно,
дълбоко скрити в странна симбиоза,
се учат да приемат, че след зло,
в трънака може да възкръсне роза.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поли, Таничка, благодаря ви! Радвам се, че прочетохте!
  • Прекрасен стих, роден от болката!
  • Мълча и ти прегръщам мислено.
    Това, което душата ти е изляла ми е така близко... ❤
  • Валя, Таничка, благодаря ви!
  • Непременно възкръсва...
  • Браво Танче❣️Дадох ти глас😘
  • Мария, Ванко, благодаря!
  • Харесва ми, Таня, Прости ми, че рядко се отбивам на твоята страница, а ти имаш прекрасна лирика! Давам ти глас и ти желая успех в конкурса!
  • Да, има я тази горчилка в душата ни, Таня. Тя наистина
    "понякога неистово крещи".
    Ти си успяла да чуеш нейния вик и да изградиш едно хубаво стихотворение за надеждата в нея. Поздравявам те и ти желая успех!
Предложения
: ??:??