Горчиви мисли
Красивото момиче
седи до мен, а аз като глупак
(а може би така е, не отричам)
седя унило, наблюдавам как
скучае, бегло ме поглежда,
към пепелника се навежда,
от чашата с коняк отпива...
О, боже, колко е красива!
А после...
някакъв пристига...
на танц я кани...
разговарят...
отново...
пак и пак...
Но стига!
Подобни мисли тъжно парят.
юли 1980 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Пропуснат миг...