Горчиво
Още помня първата ни среща плаха –
толкова отдавна беше –
помня как душите ни в едно се сляха,
как сърцето ми туптеше.
Денят ми мрачен бе тогава и студен,
топла приказка бе ти
и в погледа ти, тъй загадъчно смутен,
прочетох своите мечти.
Помня как под схлупената чужда стряха
дъхът ми взе и ме плени,
как устните в изгаряща целувка спряха,
как слънцето възпламени.
Помня сладостно-тръпчивия аромат
и в телата пулса бесен,
помня също грозния надменен свят
как превърна се във песен.
Думите излишни бяха помежду ни,
без слово ний общувахме
и тръпнещи в хармония като струни,
съдбите си тълкувахме.
Помня аз и спомена не ще загубя,
вовеки ще го пазя с жар
и с жар ще продължавам да те любя
и да потъвам в твоя чар.
И днес зова те, мила, с пламенна любов,
жадувам твойта топлота
и знам, че за живота труден съм готов,
щом до мен си… моя Самота!...
В изгрева на мойта младост уморена
единствен поглед ни събра
и в тази жалка реалност захабена
избрах аз теб, ти мен избра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелин Стоичков Всички права запазени
