Zatoichi (Венелин Стоичков)
22 8
3 апр. 2007 г., 11:49

Горчиво 

  Поэзия
776 0 3

 

Още помня първата ни среща плаха –

толкова отдавна беше –

помня как душите ни в едно се сляха,

как сърцето ми туптеше.

 

Денят ми мрачен бе тогава и студен,

топла приказка бе ти

и в погледа ти, тъй загадъчно смутен,

прочетох своите мечти.

 

Помня как под схлупената чужда стряха

дъхът ми взе и ме плени,

как устните в изгаряща целувка спряха,

как слънцето възпламени.

 

Помня сладостно-тръпчивия аромат

и в телата пулса бесен,

помня също грозния надменен свят

как превърна се във песен.

 

Думите излишни бяха помежду ни,

без слово ний общувахме

и тръпнещи в хармония като струни,

съдбите си тълкувахме.

 

Помня аз и спомена не ще загубя,

вовеки ще го пазя с жар

и с жар ще продължавам да те любя

и да потъвам в твоя чар.

 

И днес зова те, мила, с пламенна любов,

жадувам твойта топлота

и знам, че за живота труден съм готов,

щом до мен си… моя Самота!...




В изгрева на мойта младост уморена
единствен поглед ни събра
и в тази жалка реалност захабена
избрах аз теб, ти мен избра...

© Венелин Стоичков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??