Gothikka (Васи)
73 110
15.04.2007 г., 14:42 ч.

~Горда 

  Поезия
659 0 3
Изгубен смисъл, изгубена посока...
Само спомен, който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми, а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...

Чувства в сърцето ми, а всъщност изгубена надежда...
Очи слепи за всичко, но краката ми мисълта повежда...
От лъчите с лъжи, по краищата остри украсени...
И поля от мечти, безмилостно с коса окосени...

Спокойствие привидно, а всъщност близо съм до лудост...
Нищо красиво няма, сърцето ми отдавна забравило е що е хубост...
Жива съм, а всъщност без мечти, на произвола оставена...
Моля се, но вътрешно знам, че отдавна съм забравена...

Капки кръв по сърцето, но всъщност натежаваща тъга...
Спомен цветен и настоящ живот все така сив... лъжа...
Любов, прикрита зад пердета от маски...
И копнеж по отдавна изгубени ласки...

Обвивка от студ, а всъщност ледена съм вече...
Времето за щастие отредено, сякаш за миг изтече...
Насила сякаш е пътя забравен...
без посока напред върви духа ми, гордо изправен...

2. November 2006



© Васи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих
  • без посока напред върви духа ми, гордо изправен...

    Единствената капка оптимизъм, която откивам в стиха ти!
    Дано, това е твоята надежда!
    Усмихни се!
    Поздрав за стиха!
  • Намери смисъла и посоката!
    Стихът ти е силен и завладяващ!
    Браво!
Предложения
: ??:??