~Горда

Поэзия

797 0 3

Изгубен смисъл, изгубена посока...
Само спомен, който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми, а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...

Чувства в сърцето ми, а всъщност изгубена надежда...
Очи слепи за всичко, но краката ми мисълта повежда...
От лъчите с лъжи, по краищата остри украсени...
И поля от мечти, безмилостно с коса окосени...

Спокойствие привидно, а всъщност близо съм до лудост...
Нищо красиво няма, сърцето ми отдавна забравило е що е хубост...
Жива съм, а всъщност без мечти, на произвола оставена...
Моля се, но вътрешно знам, че отдавна съм забравена...

Капки кръв по сърцето, но всъщност натежаваща тъга...
Спомен цветен и настоящ живот все така сив... лъжа...
Любов, прикрита зад пердета от маски...
И копнеж по отдавна изгубени ласки...

Обвивка от студ, а всъщност ледена съм вече...
Времето за щастие отредено, сякаш за миг изтече...
Насила сякаш е пътя забравен...
без посока напред върви духа ми, гордо изправен...

2. November 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Meg (Миглена Иванова)

Хубав стих

2007-08-30T15:34:39+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

без посока напред върви духа ми, гордо изправен...

Единствената капка оптимизъм, която откивам в стиха ти!
Дано, това е твоята надежда!
Усмихни се!
Поздрав за стиха!

2007-04-15T14:45:54+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Намери смисъла и посоката!
Стихът ти е силен и завладяващ!
Браво!

2007-04-15T14:45:30+03:00