12.03.2017 г., 12:46

Гордея се

573 1 1

             Гордея се

 

Гордея се, че българска майка ме е родила,

на тази земя, с живот ме е дарила.

Гордея се като гледам нашата страна.

с красиви планини, плодородната земя.

Едно райско кътче на тази Земя.

Тук живеят мойте родители, мойте деца.

Българио, няма да те напусна. Никога!

Гордея се, че съм създал деца,

две момчета, две братлета.

Гордея се, че им направих дом,

където да живеят те сега.

Гордея се, че хляба си с честен труд изкарвам, 

боря се, лишавам се, но до заплата я докарвам.

Но спя спокойно с усмивка на уста.

Това е Животът ми – борба!

Гордея се, че имам приятели добри,

с тях ние хората не сме сами.

Гордея се, че имам Брат,

с това се чувствам най-богат.

Гордея се, че съм оставил Следа.

Дано четат и мойте стихове някога.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...