На момичето, което ми върна магията...
Не зная точно как да ти го кажа,
но ще опитам и ще видим резултата...
За чувствата си как да ти разкажа?
Рискувам... Както винаги го правя...
Ти бе единствена, която (скришом)
погали тайна струна вътре в мене.
Неволно ли, нарочно ли - не питам -
но позволих от всичко да си вземеш.
Докосна ме с безкрайната си нежност -
в зениците пробляснаха съзвездия...
Взриви последна сянка на съмнение -
еротика пробуди се в безвремие...
Прочете ме като последен лист от книга.
Превърна ме на Шекспир в героиня.
Сред облаци от страсти ме повдигна...
Усетих, че съм твоя... И ми стига...
03.09.2014
© Надежда Павлова Всички права запазени