Горещо пладне изтощително прежуря,
въздишките му пълнят тишината.
А чувствата във мен вилнеят - буря,
разпалвана от весел юнски вятър.
В очите ми оглежда се небето лятно
и птици в тях се спират да почиват.
Пространството задъхано, квадратно
изпълва мека светлина свенлива.
Горещо пладне благородно ни бронзира
с талант и търпеливост на художник.
То нашите съдби напук събира
във приказни картини невъзможни.
И нека да остане все така горещо...
да ни напомня за страстта на Ада.
В очакване, предчувствие на нещо –
любов, пламтяща като юнска клада...
© Нина Чилиянска Всички права запазени