Гориш
Гориш
Гориш в безкрайност и не тлееш,
гориш във адски мъки там.
Гориш, когато не умееш
да издадеш и писък ням.
Гориш във черна пелена,
гориш и в мъката си тръпнеш...
Въздишка, сълзи и тъга
и тихо думи сладки шъпнеш...
Гориш и ужас се прокрадва
в безкрайността на тази бездна.
Гориш, а някой миг открадва
и се измъква безвъзмездно...
Гориш, пищиш, но няма кой
да чуе думите ти – стон...
И няма никой, няма кой
да спре молбите ти – милион.
Гориш и страдаш тихо, сам,
самотен в своята надежда,
а някой тихо плаче там,
където шум се не процежда.
И ти го викаш, но не чува,
и той те гледа, но ти спиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
