ГОРСКИ ДУХ
ГОРСКИ ДУХ
на сестра ми Зита, с обич!
Вън вали дъжда и те приспива,
меко пада леден, зимен мрак.
Вечерта се мъчи да набира сила,
а и вятарът се е раздухал пак!
Тук при мене стой, ще те загърна,
ще те стопля с нежни думи аз.
Бръчките ти уморени ще целуна,
и ще бдя над тебе в този мраз.
Аз къдриците ще ти погаля нежно,
ти ще мъркаш като коте под юрган!
После пак нощта ще дойде неизбежно,
а дървета вият дирижирани от ураган!
Лекичко ще стана от кревата,
ще си сипя чаша руйно вино аз!
Ще помоля тихичко СЪДБАТА,
ще помоля БОГ дори на глас,
да тe пази - да ти съхрани душата!
После ще пристъпя - ще си тръгна,
тихо притваряйки аз пътната врата.
Ще боли душата ти от таз обида,
но не ме съди Богиньо млада,
аз горски ДУХ съм, а ти ЖЕНА!
- - -
Ivaylo Atanassov
22.12.2005 г.
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
