4.01.2006 г., 0:10 ч.  

ГОРСКИ ДУХ 

  Поезия
740 0 5

 

 

           ГОРСКИ  ДУХ

    на  сестра  ми  Зита,  с  обич!

 

 

 

Вън вали дъжда и те приспива,

меко пада леден, зимен мрак.

Вечерта се мъчи да набира сила,

а и вятарът се е раздухал пак!

 

Тук при мене стой, ще те загърна,

ще те стопля с нежни думи аз.

Бръчките ти уморени ще целуна,

и ще бдя над тебе в този мраз.

 

Аз къдриците ще ти погаля нежно,

ти ще мъркаш като коте под юрган!

После пак нощта ще дойде неизбежно,

а дървета вият дирижирани от ураган!

 

Лекичко ще стана от кревата,

ще си сипя чаша руйно вино аз!

Ще помоля тихичко СЪДБАТА,

ще помоля БОГ дори на глас,

да тe пази - да ти съхрани душата!

 

После ще пристъпя - ще си тръгна,

тихо притваряйки аз пътната врата.

Ще боли душата ти от таз обида,

но не ме съди Богиньо млада,

аз горски ДУХ съм, а ти ЖЕНА!  

 

 

 

  -      -      -

Ivaylo Atanassov
22.12.2005 г.
Senftenberg - Germany

 

 

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??