ГОРСКИ ДУХ
на сестра ми Зита, с обич!
Вън вали дъжда и те приспива,
меко пада леден, зимен мрак.
Вечерта се мъчи да набира сила,
а и вятарът се е раздухал пак!
Тук при мене стой, ще те загърна,
ще те стопля с нежни думи аз.
Бръчките ти уморени ще целуна,
и ще бдя над тебе в този мраз.
Аз къдриците ще ти погаля нежно,
ти ще мъркаш като коте под юрган! ...