Гощавка
/ за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /
Не бе мозайка, нито сложен пъзел –
в главата ми поникна пресен ум.
Обрах му крушите и вързах възел
от Гордиевия неминат друм.
А крушките си имаха опашки,
подръпнах ги и взех ги за мезе.
Че зъб им имах, но го счупих. Страшно!
Десертното им вино бе розе.
А каната била пък Галилейска
и виното не стана на вода.
/Въртеше се в ума ми фарисейски
на Галилео бялата брада/
Тогава Магелан сърдит си плюна
на двете ахилесови пети.
А жеравът напет си счупи клюна
в лисичата чиния от шеги.
На гостите забърках друга каша –
вода в решето с черен гологан.
Догоре пълна беше всяка чаша
с търпение на вол. Не стана зян.
Гощавката бе пирова, простете.
И не че съм изпечен пиро-ман...
Девкалион ме знае като Пиро-етна.
А ябълката като Ева. На Вулкан.
24.04.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
