МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
25.04.2019 г., 12:02 ч.

Гощавка 

  Поезия » Хумористична
423 4 6

                   / за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /

 

Не бе мозайка, нито сложен пъзел –

в главата ми поникна пресен ум.

Обрах му крушите и вързах възел

от Гордиевия неминат друм.

 

А крушките си имаха опашки,

подръпнах ги и взех ги за мезе.

Че зъб им имах, но го счупих. Страшно!

Десертното им вино бе розе.

 

А каната била пък Галилейска

и виното не стана на вода.

/Въртеше се в ума ми фарисейски

на Галилео бялата брада/

 

Тогава Магелан сърдит си плюна

на двете ахилесови пети.

А жеравът напет си счупи клюна

в лисичата чиния от шеги.

 

На гостите забърках друга каша –

вода в решето с черен гологан.

Догоре пълна беше всяка чаша

с търпение на вол. Не стана зян.

 

Гощавката бе пирова, простете.

И не че съм изпечен пиро-ман...

Девкалион ме знае като Пиро-етна.

А ябълката като Ева. На Вулкан.

 

 

24.04.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, радвам се, че ти харесва.
  • Благодаря, Мария. След като направих вино от мечо грозде, защо да не сътворя розе от круши или поне да ги съчетая като мезе и алкохол? Вече имам опит в превръщането на рисове в коне, колко му е? Усмивка. Идиоматериализмът е доста абсурден, но понякога стават чудеса и на някой може да му хареса тази новаторска комбинация. Великите открития стават или от мързел или по случайност. Шегувам се, разбира се. Благодаря за хубавите думи и нека не си губим съвсем ума, защото тоя, който ни поникне, може да не е съвсем на място. Някъде в стомаха, например.
  • Много трудна задача си си поставила, но си я постигнала с истинско съвършенство!
    Поздравявам те с възхищение!
  • Благодаря за "Любими".
  • Благодаря, Надя. Това е един от експериментите ми, стихотворение от идиоми. Отначало четях всичко по азбучен ред във фразеологичния речник, но после ми омръзна и започнах да отварям напосоки. Това, което извадих, го навързах в стихотворение. Беше доста по-лесно от огледалния палиндром, за него се наложи да чета книги наред отзад напред. Но това пък е малко по-разбираемо. Въпреки че и аз самата не съм особено сигурна какво казвам в стихотворението. Усмивка. Но пиро-етна си е моя измишльотина и се радвам, че те е разсмяла.
  • Разсмя ме, "Пиро-етна".
Предложения
: ??:??