25 abr 2019, 12:02

Гощавка

615 4 6

                   / за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /

 

Не бе мозайка, нито сложен пъзел

в главата ми поникна пресен ум.

Обрах му крушите и вързах възел

от Гордиевия неминат друм.

 

А крушките си имаха опашки,

подръпнах ги и взех ги за мезе.

Че зъб им имах, но го счупих. Страшно!

Десертното им вино бе розе.

 

А каната била пък Галилейска

и виното не стана на вода.

/Въртеше се в ума ми фарисейски

на Галилео бялата брада/

 

Тогава Магелан сърдит си плюна

на двете ахилесови пети.

А жеравът напет си счупи клюна

в лисичата чиния от шеги.

 

На гостите забърках друга каша

вода в решето с черен гологан.

Догоре пълна беше всяка чаша

с търпение на вол. Не стана зян.

 

Гощавката бе пирова, простете.

И не че съм изпечен пиро-ман...

Девкалион ме знае като Пиро-етна.

А ябълката като Ева. На Вулкан.

 

 

24.04.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, радвам се, че ти харесва.
  • Благодаря, Мария. След като направих вино от мечо грозде, защо да не сътворя розе от круши или поне да ги съчетая като мезе и алкохол? Вече имам опит в превръщането на рисове в коне, колко му е? Усмивка. Идиоматериализмът е доста абсурден, но понякога стават чудеса и на някой може да му хареса тази новаторска комбинация. Великите открития стават или от мързел или по случайност. Шегувам се, разбира се. Благодаря за хубавите думи и нека не си губим съвсем ума, защото тоя, който ни поникне, може да не е съвсем на място. Някъде в стомаха, например.
  • Много трудна задача си си поставила, но си я постигнала с истинско съвършенство!
    Поздравявам те с възхищение!
  • Благодаря за "Любими".
  • Благодаря, Надя. Това е един от експериментите ми, стихотворение от идиоми. Отначало четях всичко по азбучен ред във фразеологичния речник, но после ми омръзна и започнах да отварям напосоки. Това, което извадих, го навързах в стихотворение. Беше доста по-лесно от огледалния палиндром, за него се наложи да чета книги наред отзад напред. Но това пък е малко по-разбираемо. Въпреки че и аз самата не съм особено сигурна какво казвам в стихотворението. Усмивка. Но пиро-етна си е моя измишльотина и се радвам, че те е разсмяла.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...