/ за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /
Не бе мозайка, нито сложен пъзел –
в главата ми поникна пресен ум.
Обрах му крушите и вързах възел
от Гордиевия неминат друм.
А крушките си имаха опашки,
подръпнах ги и взех ги за мезе.
Че зъб им имах, но го счупих. Страшно!
Десертното им вино бе розе.
А каната била пък Галилейска
и виното не стана на вода.
/Въртеше се в ума ми фарисейски ...