Господ зимата заключва рая
Сънуваш я до тебе, цяла,
но сивото рисува самота.
Единственият дом е празен
и бяло е от тишина.
Снежинки от безпътица се лутат
и стъпките заглъхват към безкрая.
Там себе си намираш - нужен
снегът не спира,
но пак за пролет си мечтаеш.
Сънуваш белите кокичета,
сънуваш закачливи теменужки,
сънуваш болка и обичане,
сънуваш възкресение и блудство.
Сънуваш самодиви как те водят,
ръката ти посяга да отвори,
но Господ зимата заключвал рая
несретници тогава ходели.
.......................................
За Ада - вход "Свободен"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
