Господи, прости
Спомени, мечти, след туй забрава,
така било е и така ще бъде,
забрава казах - можеш ли забрави
любовта - той, Господ ни осъди.
Осъди мен безумно да обичам
човек със каменно сърце, а бе съдба,
а той към мене нищо да не изпитва,
аз се питам - има ли душа.
Осъди теб, след нея да залиташ,
обичаше безумно затова,
а тя нехаеше, дори отричаше,
не е ли много сляпа любовта.
Нима сме грешни, че безумно сме обичали,
борихме се ний за свойта чест,
Господи, пред теб ще коленичим,
да простиш ти наште грехове.
Зная, че за обич се не съди,
че безгрешно е човешкото сърце,
щом може то да люби и разлюбва,
да страда и да плаче... да се радва,
щом може да възкръсва като феникс в пепелта,
Господи - прости му за това.
20.10.2007г.
така било е и така ще бъде,
забрава казах - можеш ли забрави
любовта - той, Господ ни осъди.
Осъди мен безумно да обичам
човек със каменно сърце, а бе съдба,
а той към мене нищо да не изпитва,
аз се питам - има ли душа.
Осъди теб, след нея да залиташ,
обичаше безумно затова,
а тя нехаеше, дори отричаше,
не е ли много сляпа любовта.
Нима сме грешни, че безумно сме обичали,
борихме се ний за свойта чест,
Господи, пред теб ще коленичим,
да простиш ти наште грехове.
Зная, че за обич се не съди,
че безгрешно е човешкото сърце,
щом може то да люби и разлюбва,
да страда и да плаче... да се радва,
щом може да възкръсва като феникс в пепелта,
Господи - прости му за това.
20.10.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
