Пами (Памела)
111 21
22.10.2007 г., 11:22 ч.

Господи, прости 

  Поезия
574 0 4
Спомени, мечти, след туй забрава,
така било е и така ще бъде,
забрава казах - можеш ли забрави
любовта - той, Господ ни осъди.
Осъди мен безумно да обичам
човек със каменно сърце, а бе съдба,
а той към мене нищо да не изпитва,
аз се питам - има ли душа.
Осъди теб, след нея да залиташ,
обичаше безумно затова,
а тя нехаеше, дори отричаше,
не е ли много сляпа любовта.
Нима сме грешни, че безумно сме обичали,
борихме се ний за свойта чест,
Господи, пред теб ще коленичим,
да простиш ти наште грехове.
Зная, че за обич се не съди,
че безгрешно е човешкото сърце,
щом може то да люби и разлюбва,
да страда и да плаче... да се радва,
щом може да възкръсва като феникс в пепелта,
Господи - прости му за това.

20.10.2007г.

© Памела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пами,да обичаш-това е да достигнеш Бог.
    Никога гардите на влюбения
    не ще тъга почустват.
    Никога дрехата на влюбения
    не ще бъде докосната от смъртни.
    Никога тялото на влюбения
    не ще бъде погребано в земята.
    Да обичаш -това е да достигнеш Бог.
  • Поздрави!!! Много ми хареса!!!
  • Зина благодаря ти за това че си забелязала пропуснатото.
  • Поздравления, Пами!
    /можеш още малко да го пооправиш.../
Предложения
: ??:??