Спомени, мечти, след туй забрава,
така било е и така ще бъде,
забрава казах - можеш ли забрави
любовта - той, Господ ни осъди.
Осъди мен безумно да обичам
човек със каменно сърце, а бе съдба,
а той към мене нищо да не изпитва,
аз се питам - има ли душа.
Осъди теб, след нея да залиташ,
обичаше безумно затова,
а тя нехаеше, дори отричаше,
не е ли много сляпа любовта. ...