Когато съм с теб, ума си губя...
Ако до вчера съм те мразела, готова съм отново да се влюбя.
Нечовешки прекрасно е чувството ужасно...
Готова съм за поредния си провал,
просто, когато съм с тебе, губя всякакъв морал.
И не мога да се контролирам...
до болка е погрешно, но това ме поддържа жива.
Поглеждаш ме само за секунди и се прераждам наново.
Господи, спаси ме, сама да си помогна не мога!
Безсилна съм, сякаш с окови тялото ми държиш.
Главата ми ще експлодира, а ти дори не се замисляш дали грешиш.
Какво ти става, не виждаш ли как потъваме? ...