Господи, върни ми мама
Коварна бе към мен съдбата,
отне живота на жената,
която със любов ме е родила,
и бе за мен единствена закрила.
С
ега живея сам, сама,искам да се сбъдне моята мечта,
мечтата най-голяма,
Господ да ми върне мама!
На гроба й свещичка паля,
вместо нея, снимка галя,
скърби и плаче ми сърцето,
че душата й лети в небето.
Няма на кого да се похваля,
че скоро аз ще се омъжа,
мъчно ще ми е за мама,
че няма да ме види с рокля бяла.
ГОСПОДИ, ВЪРНИ МИ МАМА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиска Георгиева Всички права запазени
