Dec 16, 2005, 3:13 PM

Господи, върни ми мама 

  Poetry
1117 0 6

           Коварна бе към мен съдбата,

отне живота на жената,

която със любов ме е родила,

и бе за мен единствена закрила.

            С

ега живея сам, сама,

            искам да се сбъдне моята мечта,

            мечтата най-голяма,

            Господ да ми върне мама!

           

 На гроба й свещичка паля,

вместо нея, снимка галя,

скърби и плаче ми сърцето,

че душата й лети в небето.

           

 Няма на кого да се похваля,

че скоро аз ще се омъжа,

мъчно ще ми е за мама,

че няма да ме види с рокля бяла.

ГОСПОДИ, ВЪРНИ МИ МАМА!

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??