Господин Самовлюбеност

27.09.2021 г., 8:31 ч.

Поезия

539 1 2

това беше
неговият дворец
и балът, на който
покани и враговете си
с венециански маски
бели перуки стил рококо
кетъринг на корем
тиха барокова музика

и всичко това
нарочно
на партера
с огромни стъкла
да се вижда
цялата му
помпозност
от улицата

но изведнъж заваля
кален дъжд
ураган
затрещя
по витрините мътни ручаи
скриха театрото
сякаш плътна завеса
спуснаха

и на съмване
подранилите минувачи
газеха

край окаляните стъкла
изпомачканите покани
мъртви живи цвета
тъга
самота
мимолетност
изгубеност

и нито следа

в паметта

на пирувалите
относно

Господин Самовлюбеност

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ida-L (Лидия)

2021-09-27T15:25:22+03:00

Малко са тези, които оставят следа - добра или лоша. Времето ги отмива и най бързо лошите. Хареса ми стихотворението.
Plevel (Силвия Илиева)

2021-09-27T14:24:51+03:00

Много е хубаво, Павлина, ярко и картинно!