Гостенка

4.04.2024 г., 12:32 ч.

Поезия » Свободен стих

53 0 0

Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката.
И се настанява –
неканена в хола.
Пие от чашата ми.
Яде от хляба ми.
А когато й омръзне
да се прави на гостенка –
обира си крушите.
И дим да я няма…
Отново през ключалката.
И отново до следващата
вечер – когато
всичко пак ще се повтори.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Гостенка

Свързани произведения

Коментари

Предложения