Гостенка
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката.
И се настанява –
неканена в хола.
Пие от чашата ми.
Яде от хляба ми.
А когато й омръзне
да се прави на гостенка –
обира си крушите.
И дим да я няма…
Отново през ключалката.
И отново до следващата
вечер – когато
всичко пак ще се повтори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ревов Todos los derechos reservados
