Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката.
И се настанява –
неканена в хола.
Пие от чашата ми.
Яде от хляба ми.
А когато й омръзне
да се прави на гостенка –
обира си крушите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.