Готова си за трудното начало
Готова си за трудното начало,
но споменът ти стана огледало
и в късен час отново пиша -
показвам ти пътеката възможна,
а моят стих умее да въздиша,
кодирал тук съдбата твоя – сложна
и казвам ти, че с тебе съм готов
да правим споделената любов.
Кажи, познаваш ли човек сърдечен,
с който да поемеш път далечен -
в топлата прегръдка на ръцете
да чувстваш пулс единствен – на сърцата
и с преживяване на цвете
да правите играта на децата,
с което общото ви същество
ще бъде ваше мило естество.
Стихът ти е изкуствен, тъжен помен,
говорещ ми за твой прекрасен спомен –
как някъде и някога - веднъж
душата ти била съсечена
и там се мержелее хубав мъж,
превърнал любовта ви в обречена,
а моето перо се чувства длъжно
да дръпне покривалото ти тъжно.
Историята – за тебе скъпа,
за мен остава си изцяло тъпа
и искам с теб, в разговор приличен,
да се заема с проблема сам
и колкото и да е личен,
ще напарвим с тебе онзи храм,
чрез който всеки минал отпечатък
ще послужи в пътя ни нататък.
Не ти е нужно, мила, разкаяние,
макар че носиш днеска ти страдание,
защото в модерните ни градове
расте с времето поле кармично,
събиращо предимно чужди грехове,
а туй е преживяване трагично,
защото вече си събудена,
но носиш чувство на осъдена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
