Говорещият с камъни

29.01.2024 г., 17:55 ч.

Поезия

182 3 3

ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ

... и мравки ми полазиха гърба, и аз стоях и гледах със възхита

към капката, която издълба безмълвната си дупка във гранита,

как хлътна сетне семенце трева, как след години плочата се пукна,

и как и аз явих се след това, и се подписах с Главната си буква –

и как реката сетне ме отми,

бая вода от него ден изтече,

и с камъка говорим си сами – държим цял ден безмълвните си речи,

и аз – под своя безсловесен храм, се питам над кандилцето с елея –

на камък станах ли до днес? – не знам, но – май, че няма да окаменея,

заобля ни от блъскане брега, и – който свари, за темел ни мъкне...

И – моля ви! – не питайте кога

говорещият с камъни ще млъкне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.