11.07.2007 г., 23:41

Говори!

672 0 3
Опитвам за пореден път да те накарам да говориш!
Не, не спорим! Устата ти застина в мълчание…
А търсих в тебе някаква надежда, упование.
И не споря, че търся повод да говорим…

Лъжа е било всичко!
И разговорите до късна доба,
и клетвите, и думите, уви.
Само снимката пред мене е доказателство,
че те е имало, че истински си бил.

Оглеждам се в нея, в твоите очи…
От тях струи тъга…
Нима ти тъжен си, сподели?
Пореден ден се боря да те накарам да говориш…

И не тъга, а безразличие струи.
Една-едничка дума само ми кажи,
дори да бъде нещо като сбогом,
че мълчанието ти убива ме,
обрича ме на бавна смърт, мъчителна…

А знам, че силен си. Че можеш да намериш
сили да кажеш нещо,
може и да е : Прости ми, аз сгреших!

Сама съм пак, всред много хора.
Сълзите ми не спират в нощта.
И търся те, но никъде не те намерих.
За сетен път да кажа: Говори!

А аз ще седна някъде отсреща,
И ще слушам дълго, да - ще те чета.
Ще попивам жадно всяка твоя дума, както и преди.
За сетен път те моля: Говори!

И тръгнеш ли завинаги от мен, ще
бъда безутешна, нима това е моята съдба?
Когато мислех си, че ще те имам,
ти ми обърна гръб и замълча.

Потули се там някъде в здрача,
с бързи стъпки се отдалечи…
Очите ми те търсят в полумрака,
но уви… замина, без да отрониш думичка, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разбирам тъгата ти Нели,Да липсата на отговор е по-мъчителен,от негативния отговор,нали.Неизвестността,е болезнена,защото оставя вратичка,оставя надежда...че може би,само може би ...
  • Златна Нели, усмихни се!Истинското щастие е някъде наоколо.Бъди щастлива!
  • Много силно стихотворение,наистина потръпнах,докато го четях!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...