13.04.2008 г., 21:24 ч.

Говори ми, говори... 

  Поезия » Любовна
661 1 10

Изкрещи. Аз искам да те чуя.

Устата ти залепна да мълчиш.

Уморих се от сковано признание,

не искаш ли да спреш да болиш?

Викай. Насила погледни ме.

Виждаш ли в мен любимата жена?

Защо стоиш тогава, докосни ме,

да усетя как изгаря ни страстта.

Псувай. Не съм светска примадона,

а жена от плът и кръв.

Не се страхувай, на всичко издържам

и в сърцето ми си винаги пръв.

Стискай бясно. Опитай от мене,

разголена съм пред твоите очи.

Съблякох всичко заради тебе,

забравих нежна плахост и сълзи.

Промених се изцяло. Различна.

Но моля те и днес не мълчи.

Нека моята обич не е напразна,

любов моя, говори ми, говори...

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??