21.08.2005 г., 12:36

Говори ми сега

1.1K 0 3

Подай ми ръка,
нека днес повървим по брега...
Мойте мидени устни трептят
и разтварят пространствата тихи
през които минава света.

Нека бъдем уют на деня,
който в нас се създава
от изгубени думи в съня ...
Говори,
говори ми сега ...

Нека днес повървим по брега
който всъщност
отдавна го няма – ние с теб сме
далеч над света...
Говори,
Говори ми сега ...
Аз съм цветето в твойта ръка ....

 
 
 
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега, говори ми сега, това е най-важното и най-нужно за една жена. И стихът ти е прекрасна молба в образи!
  • Благодаря Весинка - имаш го
    Прегръдка
  • Цвете си!!Щастлив е който го има!)

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...