23.02.2013 г., 10:40 ч.

Еднообразие 

  Поезия
2560 9 33

Не ревнувай от тези мъже,

дето ми смъкват в очите небета,

че без туй всеки ден ме кове

с три пирона към теб битието.

 

И не вярвай, че някой дори

не на сън, ами денем ме спира.

Тез мъже също имат жени,

дето готвят, перат и простират...

 

Не ревнувай когато заспиш,

че си спускам за други косите...

Аз съм тук и съм истинска - виж!

Но от делник и бит се преситих.

 

Не, не идвай след мене навън

и без туй тези нощи ме стягат.

Остави ми поне един приказен сън...

Остави! И върви да си лягаш!

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??