Еднообразие
Не ревнувай от тези мъже,
дето ми смъкват в очите небета,
че без туй всеки ден ме кове
с три пирона към теб битието.
И не вярвай, че някой дори
не на сън, ами денем ме спира.
Тез мъже също имат жени,
дето готвят, перат и простират...
Не ревнувай когато заспиш,
че си спускам за други косите...
Аз съм тук и съм истинска - виж!
Но от делник и бит се преситих.
Не, не идвай след мене навън
и без туй тези нощи ме стягат.
Остави ми поне един приказен сън...
Остави! И върви да си лягаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
