19.07.2009 г., 20:12

Градина от мечти

1K 0 5

Направих си градина от мечти,

и всяко цвете там цъфти, пораства,

защото няма неизпълнени мечти,

ако поливаш ги, едва ли ще повяхнат.

 

Любимо цвете имам, ала не цъфти,

избрала съм най-хубавата почва,

поливам го със сладостни сълзи,

а то  безлично, радостно  потръпва.

 

Любимо цвете имам, ала то само

стои и слънчеви лъчи не вижда,

забулено от другите мечти, не расне,

даже мъничко унива.

 

Попива всяка моя топлина,

от туй живее, ала му не стига,

погледна ли аз другата мечта,

повяхва, кротичко заспива.

 

За него чакам всеки ден

най-хубавата пролет и зората, която

нежно го пробужда, но уви -

 и тя не е достатъчна, за да порасне.

 

Направила бих всичко на света,

да видя неговия цвят неясен,

загърбила бих другите мечти,

за да усетя аромата му прекрасен.

 

Ще чакам, грижи ще му да подаря,

по-истински от всяка друга сила,

за да разцъфне, аз живота си ще дам,

ще прекопая цялата градина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...