Направих си градина от мечти,
и всяко цвете там цъфти, пораства,
защото няма неизпълнени мечти,
ако поливаш ги, едва ли ще повяхнат.
Любимо цвете имам, ала не цъфти,
избрала съм най-хубавата почва,
поливам го със сладостни сълзи,
а то безлично, радостно потръпва.
Любимо цвете имам, ала то само
стои и слънчеви лъчи не вижда,
забулено от другите мечти, не расне,
даже мъничко унива.
Попива всяка моя топлина,
от туй живее, ала му не стига,
погледна ли аз другата мечта,
повяхва, кротичко заспива.
За него чакам всеки ден
най-хубавата пролет и зората, която
нежно го пробужда, но уви -
и тя не е достатъчна, за да порасне.
Направила бих всичко на света,
да видя неговия цвят неясен,
загърбила бих другите мечти,
за да усетя аромата му прекрасен.
Ще чакам, грижи ще му да подаря,
по-истински от всяка друга сила,
за да разцъфне, аз живота си ще дам,
ще прекопая цялата градина.
© Юлиана Асенова Все права защищены
Поздрави!