Ах, този вятър,
носещ миг прохлада
и повей на криле с пера от лед,
над градините на слънцето безумно бяга
и буди студ и мрак проклет.

Спомени топли, заспали
листата - въртоп, водопад
от злато до пурпур вълшебни
намятат земята с царствен халат.

Където преди ден цъфтяха
цветя със сладък аромат,
сега са тръни и коприва,
вестители на мъртъв свят.

Красотата вече си отиде,
подири други небеса
и взе със нея всички музи,
а тук остави тъмнина.

Онези слънчеви градини
с вопли чакат своя ред
да бъдат в ужас потопени
заради отдавна снет обет.

Едно спасението остана,
затвори за миг очи,
нека цялата градина
вихър лаком изгори.

Защото този гиблен огън
е топла жива Светлина,
която мрака ще разпръсне
и ще отнесе студа.

Гори! И нека не остане нищо,
такава е съдбата на света.
Когато ясна нощ настане,
пепелта ще събера.