19 jun 2007, 0:05

Градината

  Poesía
988 0 1

Ах, този вятър,
носещ миг прохлада
и повей на криле с пера от лед,
над градините на слънцето безумно бяга
и буди студ и мрак проклет.

Спомени топли, заспали
листата - въртоп, водопад
от злато до пурпур вълшебни
намятат земята с царствен халат.

Където преди ден цъфтяха
цветя със сладък аромат,
сега са тръни и коприва,
вестители на мъртъв свят.

Красотата вече си отиде,
подири други небеса
и взе със нея всички музи,
а тук остави тъмнина.

Онези слънчеви градини
с вопли чакат своя ред
да бъдат в ужас потопени
заради отдавна снет обет.

Едно спасението остана,
затвори за миг очи,
нека цялата градина
вихър лаком изгори.

Защото този гиблен огън
е топла жива Светлина,
която мрака ще разпръсне
и ще отнесе студа.

Гори! И нека не остане нищо,
такава е съдбата на света.
Когато ясна нощ настане,
пепелта ще събера.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...