Графитено
Още няколко дни се смалиха
и ги пъхнах небрежно във джоба.
Писах няколко глупави стиха,
после чистих на татко край гроба...
Срещнах няколко мрачни човека
сутринта да се лутат в мъглата,
след обяд есента бе тъй мека,
че полепнаха в златно стъклата
на прозорците. Няколко врани
се смутиха от моите стъпки...
Белегът помни своите рани,
а душата – своите кръпки!
Тези дни – безлично графитени,
зад дърветата бързо се скриха,
а пък времето – котка преситена,
ги задраска със няколко щриха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
