Още няколко дни се смалиха
и ги пъхнах небрежно във джоба.
Писах няколко глупави стиха,
после чистих на татко край гроба...
Срещнах няколко мрачни човека
сутринта да се лутат в мъглата,
след обяд есента бе тъй мека,
че полепнаха в златно стъклата
на прозорците. Няколко врани
се смутиха от моите стъпки...
Белегът помни своите рани,
а душата – своите кръпки! ...