Графитено

Poetry

1.3K 0 23

Още няколко дни се смалиха

и ги пъхнах небрежно във джоба.

Писах няколко глупави стиха,

после чистих на татко край гроба...

Срещнах няколко мрачни човека

сутринта да се лутат в мъглата,

след обяд есента бе тъй мека,

че полепнаха в златно стъклата

на прозорците. Няколко врани

се смутиха от моите стъпки...

Белегът помни своите рани,

а душата – своите кръпки!

Тези дни – безлично графитени,

зад дърветата бързо се скриха,

а пък времето – котка преситена,

ги задраска със няколко щриха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Тъжно и се лее толкова хубаво. Приятно е да те чете човек. Все по-трудно намирам подобно четиво.

2015-06-05T14:32:00+03:00
Самодива (Вики)

" а пък времето – котка преситена,
ги задраска със няколко щриха."
А дали?

2015-02-13T14:36:41+02:00
yotovava (Валентина Йотова)

Чете се на един дъх, хареса ми

2015-01-14T15:04:12+02:00
skies40heaven (Стефан Балди)

Хубаво е, наистина.

2015-01-14T15:02:55+02:00
лъвче (Лъки)

А аз видях, в джоба ти светят изгреви
и поръбват на времето късата дрешка
с нюанси на разпъпило клонче обичане
и една глупава, но много мила смешка.
Изтича всичко до болка графитено
от окото на стария, рошав гарван,
който отново вижда с очите ми
как палитра слънцето грабва

2015-01-14T14:38:28+02:00