Dec 12, 2014, 9:28 PM

Графитено 

  Poetry
865 0 23

 

                                    Още няколко дни се смалиха

                                    и ги пъхнах небрежно във джоба.

                                    Писах няколко глупави стиха,

                                    после чистих на татко край гроба...

                                    Срещнах няколко мрачни човека

                                    сутринта да се лутат в мъглата,

                                    след обяд есента бе тъй мека,

                                    че полепнаха в златно стъклата

                                    на прозорците. Няколко врани

                                    се смутиха от моите стъпки...

                                    Белегът помни своите рани,

                                    а душата – своите кръпки!

                                    Тези дни – безлично графитени,

                                    зад дърветата бързо се скриха,

                                    а пък времето – котка преситена,

                                    ги задраска със няколко щриха.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно и се лее толкова хубаво. Приятно е да те чете човек. Все по-трудно намирам подобно четиво.
  • " а пък времето – котка преситена,
    ги задраска със няколко щриха."
    А дали?
  • Чете се на един дъх, хареса ми
  • Хубаво е, наистина.
  • А аз видях, в джоба ти светят изгреви
    и поръбват на времето късата дрешка
    с нюанси на разпъпило клонче обичане
    и една глупава, но много мила смешка.
    Изтича всичко до болка графитено
    от окото на стария, рошав гарван,
    който отново вижда с очите ми
    как палитра слънцето грабва
  • !!!
  • За много години, Ради! Здраве и късмет ти желая! Хубав стих, както винаги. Трябва да има и такива дни - графитени, за да можем да оценим другите, цветните дни. Поздравче и дано ти е цветна годината!
  • Браво, Раде! ЧНГ!
  • И в безличните и еднообразни ,на пръв поглед дни,човек може да открие нещо,което да им придаде смисъл и да ги запълни-в случая вдъхновение за хубав стих
  • Боже, колко е хубаво !
  • Все по-често ми се случва да не знам какво да кажа при теб.
    Само ми се мълчи и ми се чете, чете...
    :*
  • Великолепно! Поздрав тук!!!!
  • Много хубаво!
  • Много изящно, подредено, красиво - все едно гледам как нижеш бисери на гердан!
  • Вълнуваща поезия!
  • Ще повторя Ивелина изцяло!
    Благодаря ти за твоята специална поезия!
  • Няколко щриха,безброй картини пред очите ни разкриха!Харесах!
  • Колко обикновени неща са се случили в тези "безлично графитени дни"!
    А оставят спомен - като "белег от рана"; като "кръпки в душата"...

    Кратко, но с идейно и емоционално наситена образност.
    Поздрави!
  • Само с няколко щриха Поздравления
  • !
  • "Още няколко дни се смалиха
    и ги пъхнах небрежно във джоба."

    Видях как от джоба надничат
    като улични прашни хлапета.
    Заразни са на щастието дните
    и пазят във сърцата ни детето...
  • Имаш характерен творчески почерк, който демонстрираш изящно и тук. Докосваш!
  • Не мога да спра да го чета!
    Рядко ми се случва да харесам нещо толкова много!
    Браво, Рада,
    и благодаря за удоволствието!
Random works
: ??:??